И пак онова непознато чувство,което отново напира в мен.Плаче ми се сълзите се стичат по лицето ми,но защо?Дори не знам какво ми е.Имам чувството,че ще се случи нещо това  ме държи в напрежение не ме оставя.Все едно ме е оковало и неиска да ме пусне.Мракът бавно ме обзема,ноща все повече ме привлича,ами ако направя опит за самоубииство.В главата ми е пълен хаус,мислите се лутат напред,назад като че ли не намрат изход от този лабиринт.И след малко.......осъзнавам свързано е с него.Той ми причинява това,постоянно се лута в мислите ми въпреки,че е толкова далеч.А може би изпитвам болка,от любовта винаги боли,или пък ревност от всяка,която го погледне и му прати с поглед някоя чаровна усмивка.Нощите без него са толкова дълги.Сякаш се намирам в някоя бездънна яма,която няма изход,а може би има?,но къде ли е?Сърцето ми бавно се дели на две части и започва да кърви.....тази прорязваща болка като,че ли с нож ме насичат иска ми се да умра.Душата ми иска да открие бялата пътека водеща към смърта,нагоре към звездите може би само там ще намеря покой.